САМЪР № 3/4

 Проблесна бяла светлина, докато осъзнах, че бях в капан. Пред мен беше клекнал стар човек с гола глава и беше поставил лекарска слушалка на голите ми гърди.

- Добре е. – каза той, обръщайки се към тъмните фигури зад него. Една от тях се приближи. - Изчезвай. Погледа ми се проясни и сега пред мен стоеше на стол Тони Де Санта – същия, който се опита да ме убие, но не успя. От двете му страни стояха все същите стереотипни бодигарди свили ръце. - Ти наистина си толкова тъп колкото очаквах да бъдеш. – започна той. – Изпил си цяла чаша спирт от стаята ми с варелите, където си правя алкохола. Нищо чудно, че задника ти припадна. Аз му се усмихнах и отговорих. - Старая се. – в следващият момент нещо наддаде в гърлото ми и изхвърлих всичките си стомашни киселини върху него. Сегашната му лилава ризка стана кафява. Отиваше му повече. - Ах, ти кучи син! – той стана и ме срита в стомаха, като след това изплюх на земята локва кръв. Вечерта ми се очерта по – интересна от колкото очаквах. Натрових се със спирт (глупава грешка знам), биеше ме някакъв си нехранимайко, на който ако не ми бяха завързани ръцете за стола щях да стана и да му разбия носа (а може би и да му вчупя капачките, но само ако бях на кеф). Наведе глава над мен. - Кажи сега кой от всичките те прати! Лагос, Марио? Изброяваше ми имена и се опитваше да уцели работодателя ми или по – скоро свинята без врат Маноел. Учудих се, че не се сети първо за него. Леко свих рамене и му показах мръсните си зъби, както и невероятната ми подмазваща се усмивка. - Жена ми ме изпрати на пазар. – отговорих аз. Целите му очи станаха червени от отговора ми. Обърна се, сложи си нещо на дясната ръка и преди още да видя какво е златен бокс се заби в устата ми, избивайки ми по няколко резци. - Добре, нямам жена. – изохках аз от болка, признавайки истината с наведена глава. Той пак се отдалечи, но сега отиде до другия край на стаята. Срита нещо в ъгъла и го посочи с пръст. - Ако не ми кажеш ще свършиш, като нещо. На земята лежеше изобразен мъж, цялото му лице беше в засъхнала кръв и очите му бяха подути. Ръцете завързани, както и краката. Копчетата на ризата му, разкопчани и от там се подаваха синини. Ритали са го на земята, докато не си е признал. Класическа стратегия, която е проработила. Значи това е бил рекордьора на Маноел. Казал им е за мен, но не и за него за това Тони не е отишъл на онази сделка. Очаквали са ме. Мълчах без да кажа нищо. Идваше при мен и опираше пистолета си в челото ми. Знаеше, че ако дръпне спусъка и двамата губим. Точно за това всеки път когато го правеше аз му се усмихвах. - Подай ми острието. – каза той на един от хората му и взе в ръката си джобен нож със ситна ширина. Дължината му не беше по дълга от палец и приличаше повече на детска играчка за бебета, отколкото на заплашително оръжие. Застана над мен, опря върха до сърцето ми и започна малко по - малко да наддава натиск. Бликна капка кръв от кожата ми и се стече, като сълза. Потока не спря, той продължаваше да натиска. Свивах зъби от болка. Имах чувството, че електрошок ме пронизва и с всяка секунда волтовете се покачват. Не спря да го движи по - навътре в мен. Цялото острие скоро се скри в кожата ми и спря до дръжката му. Започна да го върти, като отвертка. Чувствах как органите ми един по - един се разрязват. Накрая започнах да крещя от болка, но нямаше кой друг да ме чуе. Пред нас стояха двама без емоционални мускулести мъже, които просто ни гледаха. В мен се бодеше ножа на същинско мафиотско лайно, а аз просто крещях за живота си в стаята. Накрая спря. Облегна се на стола и ме погледна. Дишах забързано, опитвах се да задържа самообладание да не припадна. - Няма да си кажеш кой е, нали? – попита той. Вдигнах глава към него, дишайки през отворена уста. - Колкото ти би дал жената ти да спи с мен. Последно стана, срита ме и аз паднах на земята със стола. Чух как излизат и тримата през вратата от стаята, като по този начин ми даваха време за размисъл. Играх си известно време с възлите на ръцете ми и накрая се развързах. Отидох до мъртвия агент и го претърсих. Успях да открия само джобен нож, който със сигурност щеше да ми послужи. Чу се скърцането на паркет отвън и се залепих на стената до вратата. Тя се отвори и през нея влезе един от мъжете на Тони. Вдигна ръце във въздуха щом видя празния стол да лежи. Извади пистолета от колана си и в този момент се хвърлих върху него, забивайки ножа в корема, слагайки ръка на устата му за да не издава гък. Взех пистолета и нагърнах бялата му риза. Излязох през вратата, като я затворих зад себе си. Движех се по коридора близо до стената. На дясно водеше друг коридор и аз тъкмо го наближавах, когато зад ъгъла излезе мъж с автомат и аз забих дръжката на пистолета си в носа му. Той се облегна на стената. Тогава от другия край на коридора ни забеляза друг, който насочи своето оръжие. Аз хванах този до мен за шията и го изправих, като щит срещу другия. Куршумите минаваха през него, правейки дупки навсякъде. Докато се гърчеше от болка, изправих пистолета си под мишницата му и улучих другия в рамото, а после и в главата. Пуснах човека на земята и забягах напред. Цялата къща сега знаеше, че съм тук. Трябваше да бързам. Изкачих се по стълбите и стигнах офиса. Прострелях пантите и сритах вратата. Вече не ми пукаше дори да има стотици хора вътре. Щях да ги избия всички. Но не, вътре беше седнал единствено Тони потресен да ме види. - Какво, не се радваш да ме видиш ли? – казах аз. Сочех оръжието срещу него точно между очите му. Прицелвах се и точно преди да му спукам черепа на милиони частици друг глас се разкри зад мен. - Пусни оръжието. Погледнах и видях мъж на около моята възраст, а може би дори по – млад с костюм, като другите бодигарди, но беше различен. Този изглеждаше умен. - Ти пък кой си!? – извикахме в синхрон аз и Тони Де Санта. - Маноел ме прати да взема това, което е негово. – каза той. - Аха. – отговорих. Значи ето защо този ми е изглеждал по – различен от останалите. Той е надхитрил Тони и хората му да си мислят, че онзи в стаята е шпионина, а не той самия. Също, като мен този човек беше изпратен да вземе документите на Маноел. Този човек беше агента рекордьор. Цели три месеца. Брей.