ДРУГА СЪЩНОСТ (САМЪР)

 Самър № 5

Хората ме питат защо пия и винаги отговорите, които ми изникват в главата са два. Първият е защото ми харесва, а вторият… е за него ще трябва да ме опознаете малко повече за да разберете. Замисля ли се за това винаги си сещам за един случай на времето, когато един ден по залез слънце се разхождах по улиците на града. Вървях, докато не се отбих в едно кафене. Настаних се. След което млада сервитьорка ми донесе меню, но аз не го поех, а просто й казах да ми даде една топка сладолед в купичка, защото изгарях от топлина. Тя кимна и влезе вътре. Няколко маси напред през главите на хората проблесна червена рокля последвана от чифт сексапилни женски крака. Косата на момичето бе на къдрици, а устните й бяха сладки и бухнали, като сладък бонбон. Седеше сама. От време на време отпиваше от сламка, която беше навряна в някаква напитка. Сигурно дълго време съм я наблюдавал, защото докато тя се оглеждаше очите й се срещнаха с моите. Усмихна се и пак отпи. Така разменяхме погледи, когато тя изведнъж стана и седна на стола пред мен. Изкривих глава настрани, като объркано куче. Не знаех, че толкова лесно можеш да уловиш златната рибка. Топката ми със сладолед скоро ми беше сервирана и между нас все още цареше тишина. - Приятно ми е. – казах аз и си подадох ръката. Казах й името си но така и не разбрах нейното. Заговори ме за общи приказки. Какво работя и с какво се занимавам. Тя разкри, че е сервитьорка в кафене подобно на това. Аз я излъгах, че съм брокер. Не можех да й кажа, че извършвам престъпления и работя за хора, които плащат за добре свършената работа. Всички тези приказки изведнъж не значеха нищо, когато тя ме попита дали живея наблизо. Не зададе въпроса дали съм от тук или изобщо дали съм американец. „Наблизо ли живееш?“ – това бяха точните й думи. Потвърдих. Тука нямаше как да излъжа. Не след дълго същата рибка се озова в леглото ми. Нощта настъпи. Атмосферата беше толкова идеална, че когато й свалях блузата единствено лунната светлина минаваше през прозореца и огряваше телата ни в тъмната стая. Целувах я по врата. Тя ахкаше, целуваше и мен. Изследвах всичките й извивки, всеки детайл по нежното й тяло. Отдавна не се бях чувствал толкова мъж, колкото сега. Това, което правихме не беше просто секс, ние се любихме. Поне така си мислех. На сутринта главата ме болеше все едно бях ударен с камък. Огледах около себе си. От нея нямаше и следа. Завивките до мен бяха отвити, оставяйки празно място. Потърсих я в кухнята и тоалетната. Нямаше я. Легнах отново на леглото и се вгледах в тавана. Седнах на леглото и прибрах колене до гърдите си. Сълзи се стекоха по бузите ми. Тихият плач скоро се превърна в крещене, огласяйки целият апартамент. Чувствах се толкова използван. Всеки когото познавах рано или късно, или умираше или ме напускаше. Това беше толкова жестока традиция със запознанствата с мен, че накрая вече бях свикнал да съм сам. Да, но това понякога натежава. Има моменти, когато се чувствам празен отвътре. Изяжда ме целият и оставам само една безполезна черупка, вървяща по улиците, срещайки щастливи семейства. Всеки има нужда от упора, на която да се крепи, за да не рухне. За да не може да изпадне в изгнание и да не се изгуби в обществото. От както се помня съм сам. Майка ми почина, а баща ми влезе в затвора за убийство. Никой не ми показа как да се държа с хората. Кого да обичам и кого да мразя. Накрая просто станах безразличен към всички. Докато плаках тогава бръкнах в чекмеджето на нощното си шкафче и изкарах пистолет. Насочих го към главата ми и без да чакам и минута повече дръпнах спусъка. Той просто изщрака без да разпилее мозъка ми на хиляди парченца. Осъзнах, че съм забравил да купя куршуми и го хвърлих към стената. Отидох в кухнята и извадих от хладилника бутилката с вино. Направих това, което най – много ми помагаше да потискам болката в гърдите си в такива моменти. Започнах да пия.

17.04.2017