АЗ И МОИТЕ РАБОТНИ МЕСТА (САМЪР)

 Не ме разбирайте погрешно, ежедневието ми преди не беше свързно единствено с чупенето на кости. Работих на няколко места - всичките се оказаха провал. Първо опитах с едно от тези заведения за бързо хранене. Поставиха ме в кухнята да пържа кюфтета и да гледам да не ги препека. Кой да предположи, че когато изсипиш вода върху олио по време на огън можеш да изгориш лицето на някой свой колега? И поради тази моя неволна грешка бях уволнен.

Пробвах се и в магазин за хранителни стоки. Нещата вървяха добре, докато един ден не се ядосах и не заблъсках касата в главата на "добродушен" клиент, който двайсет пъти се опитва да избере кои цигари най - много ще му харесат и накрая да ми каже, че няма да ги вземе, защото продавача му се струвал твърде недоверчив! Нима толкова не ме бива в занаятите? Дори не можех да продавам сладоледи по - дяволите! Бях се подпрял на фризера на колелца и той тръгна на долу по улицата и гладате как в следващият момент аз бягам, като луд след него със страха, че ще изгубя поредната си работа. Накрая се свързах с един човек. Името му беше Маноел - тлъста безвратна сланина, която е шеф на престъпна група. Нае ме като един от най - важните му елити. Останалото е история.

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Elevator

  Nathan King was the last person who thought that something bad could happen to him. Rich and handsome he was one of the youngest CEOs of the city bank. There were humors that he has been stealing money from his clients for the past months who so unsuspiciously handed their trust. He was acting as if nothing was happening. This morning while he was putting his tie there was a news report playing in the background. “Another mysterious murder. At 6am this morning the victim’s body was found by a pedestrian. The twenty years old woman Kate Roberts was shot three times in the chest. Police are saying that just like the other murders, this one was done with a pistol as well. The killer is still not found, but we will keep this information updated on our website www….” Nathan didn’t care much about who died or was going to die. His life was okay and that’s the important thing. He got out of the appartament and drove his Chevrolet Camaro to work. Approaching the building he noticed a crowd o
READ

Училищен Номад Финал

Image
Паднах на пода и челото ми се тр е сна в дъските. Питър клекна до мен и вдигна главата ми за косата ,  така че очите ни да се изравнят. - Сега ти ще бъдеш последният. Не знаех дали очакваше аплодисментите ми или просто ме лъжеше. Нямах какво да кажа, затова просто му се изплюх в лицето. Сега по лицата и на двама ни имаше кръв. Той обърна глава настрани, след което я върна към мен и последва юмрук  в скулата , който стовари гърба ми на земята. При падането си ножа излезе от корема ми и остана в ръцете на Питър. Болката беше непоносима. Равна на току що отрязано телешко бутче, докато кравата беше още жива. С всяко свое движение кръвта ми си поправяше все повече път към повърхността. Можех само да стоя и да гледам как се навесва над мен в ужасяваща кръвясала усмивка.  Тръпките по гърба ми ме караха да си представям сцената как острието минава през гърлото  ми  и отваря адамовата ми ябълка. Бях готов да се сбогувам с живота си, когато видях Ричард да скача върху него.  Смяташе,
READ

Училищен Номад 7

Image
Извиках си такси и похарчих последните си няколко долара. Когато слязох от колата тежкият бас на музиката отдавна беше утихнал и наоколо бяха захвърлени салфетки, опаковки от снаксове и преляти чаши. Минах през портата и влязох в къщата. Холът, който беше с размерите на баскетболно игрище, беше обсипан със заспали глупаци. Някои тежко пияни до дупка, а други не бях сигурен дали изобщо бяха живи. Имаше трупове по всевъзможни места от кресла до стълбището до вторият етаж. Започнах да пристъпвам на пръсти, като войник през океан от мини, когато познат глас се чу над мен. - Ден, радвам се, че дойде. - каза Пол. - За какво по - дяволите ме извика!? - Ела горе и ще разбереш. Изкачих стълбите и видях как златното сако изчезва зад една от вратите. Последвах го и се открих в огромна стая с килим от леопардова кожа в средата. Огромно бюро което се простираше пред него със стол. От двете си страни на стаята имаше стотици рафтове пълни с книги за адвокатството, бизнес и криминалн
READ