Мосю Естанс - Тъмните земи част 2
Феята и аз стояхме духом в страх, но един момент промени всичко, когато тя се обърна и каза. - Вярваш ли, че можеш да летиш? - Да ви кажа честно, мадам, склонен съм на всичко да повярвам вече. Тя бръкна в кесията си и изкара от там шепа блестящ прах. Духна го към мен. Боже, аз летя! Стъпалата ми се отлепиха от черната почва и двамата с нея, както и Татон се пренесохме във въздуха. След нас така наречените "храбри рицари" ни ругаха и проклинаха, но ние вече се спасихме. Височината беше толкова издигната, че дори можех да видя самия замък на нашето прекрасно кралство. - На къде отиваме, мадам? - казах аз. - Там, където зло не ще да дойде. Не знаех какво има в предвид, затова просто замълчах и я оставих да ни поведе по въздуха. Черни клони на дървета без листа, глутници, които лаеха под нас и планина в далечината, на чийто връх нямаше дори сняг. Върховен гигант, сякаш изкован от сив камък. Заедно се снежихме и краката ни скоро докоснаха зелена трева, а в сре...