MD Writes

  - Dad, can you tell me another story about him? – said Mark as his father Gale was about to leave the room. - Really Mark? You’re in high school and you still want me to tell you stories about him? - Please dad, they're really interesting. - Okay, but I don’t think there’s one I haven’t told you already. – said Gale and sat on the bed next to him. - You can think of something, please. - Okay okay, I think I have one I haven’t told you about. - Really? – Mark’s eyes were shining. – Tell me! - Just get comfortable and let me start from the beginning, because what I’m about to share with you is the reason you exist in the first place. * * * "Darius Sammer. As you already know son, he was a dear friend of mine. Both of us met when we had a job at the mafia. He was an ex agent from the CIA and…well I was the detective who was doing all the cover ups for the murders he made. I was working on both sides. As I expected things didn’t go well for too long. Your mother was kidnapped. I...

  - Значи ти си прочутата марионетка на Маноел! – казах аз с възхищение подмятайки оръжието ту към него ту към Тони. - Какво по дяволите се случва тук!? – каза мафиота с вдигнати ръце. Агента беше зад мен все още насочил пистолета си към главата ми. А аз просто се чудех кой да застрелям пръв. Ако беше мафиотчето агента щеше да убие мен, но ако прострелях него мафиотчето пък щеше да избяга. Уви Тони прекъсна размисъла ми в момента в който и той изправи револвера си към нас. - О, ти шегуваш ли се!? – казах аз. – Не стига, че се получи достатъчно голяма мексиканска равностойка, а сега взе че и ти се присъедини. - Какво да кажа, обичам да се включвам в купона. – промълви той и изведнъж стреля на сляпо в пода между мен и агента и хукна да бяга през вратата. Агента ме избута и хукна да го гони. Разбира се и аз се присъединих, като знаех, че ще се опита да се измъкне чрез кола. За това продупчих стъклото на офиса с куршуми и го сритах. Направих скок и се плъзнах по керемидите, като ...

  Проблесна бяла светлина, докато осъзнах, че бях в капан. Пред мен беше клекнал стар човек с гола глава и беше поставил лекарска слушалка на голите ми гърди. - Добре е. – каза той, обръщайки се към тъмните фигури зад него. Една от тях се приближи. - Изчезвай. Погледа ми се проясни и сега пред мен стоеше на стол Тони Де Санта – същия, който се опита да ме убие, но не успя. От двете му страни стояха все същите стереотипни бодигарди свили ръце. - Ти наистина си толкова тъп колкото очаквах да бъдеш. – започна той. – Изпил си цяла чаша спирт от стаята ми с варелите, където си правя алкохола. Нищо чудно, че задника ти припадна. Аз му се усмихнах и отговорих. - Старая се. – в следващият момент нещо наддаде в гърлото ми и изхвърлих всичките си стомашни киселини върху него. Сегашната му лилава ризка стана кафява. Отиваше му повече. - Ах, ти кучи син! – той стана и ме срита в стомаха, като след това изплюх на земята локва кръв. Вечерта ми се очерта по – интересна от колкото очаквах. Натров...