MD Writes

1. По време на ученическите си години не участвах толкова в определени групи и отбори. Играех футбол с приятели, но предимно в часовете по спорт и когато ми се тичеше. Не бях близък със спринтьорите. А онези, които тормозеха по - слабите, разбира се, си бяха цяло общество. Понякога нямаше нужда дори да са в група, а сам човек можеше да влияе на толкова много хора около себе си и то не в добър аспект. И същите тези хора, които бяха тормозени, разбира се - също си бяха сформирали своя собствена групичка, която се усамотяваше от обществото. Говорят си за свои си неща, като видео игри, предметите в училище и общо взето за неща, които повечето хора биха нарекли - скучни. Ето ги и примадоните. Отбора от най - желаните момичета в училище, които или си падаха по атлетичните спортистчета или те по тях. Наситеният грим и парфюмът, който носеха, когато минат покрай теб, могат хем да те пренесат в Рая, но и да те отвратят, когато погледнеш към стоката. Разбира се, не всички момичета бя...

  Намирахме се в мрака. Светлината от изхода на пещерата вече гаснеше, а плача на малко дете се усилваше. Кой беше това? Какво прави малко дете тук? Продължих напред, докато не видях малка фигура на момченце да лежи на колене. С гръб към нас то плачеше с колкото силички му бяха останали.  Слязох от коня и го наближих. Сложих ръката си на рамото му и възкликнах. - Не се бой дете, аз съм тук да те спася... Заявявайки това, детето ме погледна с пламъци в очите. Следващият миг косата му се запали заедно с всичко около него. Тялото му се промени в това на огромен звяр, чийто човешки мускули пламтяха. Имаше черепа на бик и краката на кон.  - КОЙ СМЕЕ ДА МЕ БЕЗПОКОИ!? - яростно заяви огненият ми приятел. Тялото му се извисяваше на метри над мен. Звяра сякаш беше колкото самата планина. - Че аз, господин Естанс, се казвам аз! Звяра избухна в смях и наведе главата си към мен. - ЗАЩО СИ ТУК, ЖАЛКИ ЧОВЕКО! - Тук ли е, мадам Колет!? Златни коси и диамантени очи. Моля ви, върнете я! -...