MD Writes

  - Dad, can you tell me another story about him? – said Mark as his father Gale was about to leave the room. - Really Mark? You’re in high school and you still want me to tell you stories about him? - Please dad, they're really interesting. - Okay, but I don’t think there’s one I haven’t told you already. – said Gale and sat on the bed next to him. - You can think of something, please. - Okay okay, I think I have one I haven’t told you about. - Really? – Mark’s eyes were shining. – Tell me! - Just get comfortable and let me start from the beginning, because what I’m about to share with you is the reason you exist in the first place. * * * "Darius Sammer. As you already know son, he was a dear friend of mine. Both of us met when we had a job at the mafia. He was an ex agent from the CIA and…well I was the detective who was doing all the cover ups for the murders he made. I was working on both sides. As I expected things didn’t go well for too long. Your mother was kidnapped. I...

  - Значи ти си прочутата марионетка на Маноел! – казах аз с възхищение подмятайки оръжието ту към него ту към Тони. - Какво по дяволите се случва тук!? – каза мафиота с вдигнати ръце. Агента беше зад мен все още насочил пистолета си към главата ми. А аз просто се чудех кой да застрелям пръв. Ако беше мафиотчето агента щеше да убие мен, но ако прострелях него мафиотчето пък щеше да избяга. Уви Тони прекъсна размисъла ми в момента в който и той изправи револвера си към нас. - О, ти шегуваш ли се!? – казах аз. – Не стига, че се получи достатъчно голяма мексиканска равностойка, а сега взе че и ти се присъедини. - Какво да кажа, обичам да се включвам в купона. – промълви той и изведнъж стреля на сляпо в пода между мен и агента и хукна да бяга през вратата. Агента ме избута и хукна да го гони. Разбира се и аз се присъединих, като знаех, че ще се опита да се измъкне чрез кола. За това продупчих стъклото на офиса с куршуми и го сритах. Направих скок и се плъзнах по керемидите, като ...

  Проблесна бяла светлина, докато осъзнах, че бях в капан. Пред мен беше клекнал стар човек с гола глава и беше поставил лекарска слушалка на голите ми гърди. - Добре е. – каза той, обръщайки се към тъмните фигури зад него. Една от тях се приближи. - Изчезвай. Погледа ми се проясни и сега пред мен стоеше на стол Тони Де Санта – същия, който се опита да ме убие, но не успя. От двете му страни стояха все същите стереотипни бодигарди свили ръце. - Ти наистина си толкова тъп колкото очаквах да бъдеш. – започна той. – Изпил си цяла чаша спирт от стаята ми с варелите, където си правя алкохола. Нищо чудно, че задника ти припадна. Аз му се усмихнах и отговорих. - Старая се. – в следващият момент нещо наддаде в гърлото ми и изхвърлих всичките си стомашни киселини върху него. Сегашната му лилава ризка стана кафява. Отиваше му повече. - Ах, ти кучи син! – той стана и ме срита в стомаха, като след това изплюх на земята локва кръв. Вечерта ми се очерта по – интересна от колкото очаквах. Натров...

  Обувките ми леко пляскаха водата по мокрия тротоар. Беше валяло дъжд и бях късметлия да изляза от фитнеса точно, когато спря. Тренировката ми мина добре, въпреки това, че бях леко унил, защото не можах да се наспя. Сега вървях по улицата нагоре, която ми приличаше, като огромна планина готова да бъде покорена. С големи усилия най – накрая успях. На върха ме чакаше някаква баба зад щанд пълен с плодове и зеленчуци. Добра женица. Носеше очила с въженце около врата и на гърба си беше наметнала интересна вълнена горница. Навярно ме беше забелязала, че дишах тежко от изминалият път и за това ме попита. - Момко, нещо много ми се струваш потен. Що не си вземеш една ябълка да се подсилиш? – каза тя, като развяваше ръце над плодовете, сякаш им правеше магия. Не бях гладен наистина, но с уважение слумих да си взема една ябълка. Тя я отчете, като сложи очилата от врата си и ми подаде касовият бон. Аз го поех и тръгнах напред. Вървях, докато не стигнах входа на блока си. Преди да отворя вра...

  18 февруари. Прекрасното слънце се извисяваше над улиците на Детройт. Седях си изправен до прозореца и гледах през него как лъчите угряваха сградите. Часа наближаваше шест, а в ръката си държах бяла порцеланова чашка, в която имаше вино, вместо кафе. Учудващо то успяваше да ме разсъни повече. Миналият ден работодателят ми ми даде поредната задача. Макар задник от класа ми плащаше добре да си върша работата. Изпълнявах всякакви задачи. Рекет, кражби и дори понякога мокри поръчки в много редки случаи. Този беше един от тях. Той ми каза да елиминирам някакъв си Декър. Дължал пари и искал сега да плати с живота си. Разбира се аз да му го одмъкна. За фон на цялата тая сутрин си бях пуснал по радиото една от старите песни на Елвис Пресли. Караше ме да се успокоявам от предстоящата ми задача. Шефа (същият задник) също ми съобщи, че всяка сутрин Декър се отбивал в бара, който се намирал в един забутан квартал и играл билярд. Допих последните глътки и се запътих към входната врата. Без ...