MD Writes

  My meetings with Sammer were always connected to work. Rarely, he invited me to his place just to chat, but even so we always found ways to talk about work as well. Our boss Manoelle which Sammer prefers to call “the fat cane” once sent both of us on a mission. - I want you to go to Damien’s house! – he said. - Why boss? – Sammer asked. – What did the guy do to our lovely thin friend? - If you don’t shut your mouth Sammer, I’ll do it for ya! - No need for violence. - What did Damien do, exactly? – I interfered. - I sent him to deliver some coke to Flint City two days ago, but I still haven’t been contacted by my people there, so I think something’s wrong. I want you to go there and start asking questions. - And why do I need to go there, as well? – Sammer asked. - I need you to be there if there’s a need for some muscle. - Should I get offended by this? – I said in surprise. - Get used to it. We were driving to Damien’s place in my car. Then as if something twitched in Sammer’s h...

  Nathan King was the last person who thought that something bad could happen to him. Rich and handsome he was one of the youngest CEOs of the city bank. There were humors that he has been stealing money from his clients for the past months who so unsuspiciously handed their trust. He was acting as if nothing was happening. This morning while he was putting his tie there was a news report playing in the background. “Another mysterious murder. At 6am this morning the victim’s body was found by a pedestrian. The twenty years old woman Kate Roberts was shot three times in the chest. Police are saying that just like the other murders, this one was done with a pistol as well. The killer is still not found, but we will keep this information updated on our website www….” Nathan didn’t care much about who died or was going to die. His life was okay and that’s the important thing. He got out of the appartament and drove his Chevrolet Camaro to work. Approaching the building he noticed a cro...

  Самър № 5 Хората ме питат защо пия и винаги отговорите, които ми изникват в главата са два. Първият е защото ми харесва, а вторият… е за него ще трябва да ме опознаете малко повече за да разберете. Замисля ли се за това винаги си сещам за един случай на времето, когато един ден по залез слънце се разхождах по улиците на града. Вървях, докато не се отбих в едно кафене. Настаних се. След което млада сервитьорка ми донесе меню, но аз не го поех, а просто й казах да ми даде една топка сладолед в купичка, защото изгарях от топлина. Тя кимна и влезе вътре. Няколко маси напред през главите на хората проблесна червена рокля последвана от чифт сексапилни женски крака. Косата на момичето бе на къдрици, а устните й бяха сладки и бухнали, като сладък бонбон. Седеше сама. От време на време отпиваше от сламка, която беше навряна в някаква напитка. Сигурно дълго време съм я наблюдавал, защото докато тя се оглеждаше очите й се срещнаха с моите. Усмихна се и пак отпи. Така разменяхме погледи, ког...

  Не ме разбирайте погрешно, ежедневието ми преди не беше свързно единствено с чупенето на кости. Работих на няколко места - всичките се оказаха провал. Първо опитах с едно от тези заведения за бързо хранене. Поставиха ме в кухнята да пържа кюфтета и да гледам да не ги препека. Кой да предположи, че когато изсипиш вода върху олио по време на огън можеш да изгориш лицето на някой свой колега? И поради тази моя неволна грешка бях уволнен. Пробвах се и в магазин за хранителни стоки. Нещата вървяха добре, докато един ден не се ядосах и не заблъсках касата в главата на "добродушен" клиент, който двайсет пъти се опитва да избере кои цигари най - много ще му харесат и накрая да ми каже, че няма да ги вземе, защото продавача му се струвал твърде недоверчив! Нима толкова не ме бива в занаятите? Дори не можех да продавам сладоледи по - дяволите! Бях се подпрял на фризера на колелца и той тръгна на долу по улицата и гладате как в следващият момент аз бягам, като луд след него със страха...

  - Dad, can you tell me another story about him? – said Mark as his father Gale was about to leave the room. - Really Mark? You’re in high school and you still want me to tell you stories about him? - Please dad, they're really interesting. - Okay, but I don’t think there’s one I haven’t told you already. – said Gale and sat on the bed next to him. - You can think of something, please. - Okay okay, I think I have one I haven’t told you about. - Really? – Mark’s eyes were shining. – Tell me! - Just get comfortable and let me start from the beginning, because what I’m about to share with you is the reason you exist in the first place. * * * "Darius Sammer. As you already know son, he was a dear friend of mine. Both of us met when we had a job at the mafia. He was an ex agent from the CIA and…well I was the detective who was doing all the cover ups for the murders he made. I was working on both sides. As I expected things didn’t go well for too long. Your mother was kidnapped. I...

  - Значи ти си прочутата марионетка на Маноел! – казах аз с възхищение подмятайки оръжието ту към него ту към Тони. - Какво по дяволите се случва тук!? – каза мафиота с вдигнати ръце. Агента беше зад мен все още насочил пистолета си към главата ми. А аз просто се чудех кой да застрелям пръв. Ако беше мафиотчето агента щеше да убие мен, но ако прострелях него мафиотчето пък щеше да избяга. Уви Тони прекъсна размисъла ми в момента в който и той изправи револвера си към нас. - О, ти шегуваш ли се!? – казах аз. – Не стига, че се получи достатъчно голяма мексиканска равностойка, а сега взе че и ти се присъедини. - Какво да кажа, обичам да се включвам в купона. – промълви той и изведнъж стреля на сляпо в пода между мен и агента и хукна да бяга през вратата. Агента ме избута и хукна да го гони. Разбира се и аз се присъединих, като знаех, че ще се опита да се измъкне чрез кола. За това продупчих стъклото на офиса с куршуми и го сритах. Направих скок и се плъзнах по керемидите, като ...

  Проблесна бяла светлина, докато осъзнах, че бях в капан. Пред мен беше клекнал стар човек с гола глава и беше поставил лекарска слушалка на голите ми гърди. - Добре е. – каза той, обръщайки се към тъмните фигури зад него. Една от тях се приближи. - Изчезвай. Погледа ми се проясни и сега пред мен стоеше на стол Тони Де Санта – същия, който се опита да ме убие, но не успя. От двете му страни стояха все същите стереотипни бодигарди свили ръце. - Ти наистина си толкова тъп колкото очаквах да бъдеш. – започна той. – Изпил си цяла чаша спирт от стаята ми с варелите, където си правя алкохола. Нищо чудно, че задника ти припадна. Аз му се усмихнах и отговорих. - Старая се. – в следващият момент нещо наддаде в гърлото ми и изхвърлих всичките си стомашни киселини върху него. Сегашната му лилава ризка стана кафява. Отиваше му повече. - Ах, ти кучи син! – той стана и ме срита в стомаха, като след това изплюх на земята локва кръв. Вечерта ми се очерта по – интересна от колкото очаквах. Натров...