MD Writes

  Обувките ми леко пляскаха водата по мокрия тротоар. Беше валяло дъжд и бях късметлия да изляза от фитнеса точно, когато спря. Тренировката ми мина добре, въпреки това, че бях леко унил, защото не можах да се наспя. Сега вървях по улицата нагоре, която ми приличаше, като огромна планина готова да бъде покорена. С големи усилия най – накрая успях. На върха ме чакаше някаква баба зад щанд пълен с плодове и зеленчуци. Добра женица. Носеше очила с въженце около врата и на гърба си беше наметнала интересна вълнена горница. Навярно ме беше забелязала, че дишах тежко от изминалият път и за това ме попита. - Момко, нещо много ми се струваш потен. Що не си вземеш една ябълка да се подсилиш? – каза тя, като развяваше ръце над плодовете, сякаш им правеше магия. Не бях гладен наистина, но с уважение слумих да си взема една ябълка. Тя я отчете, като сложи очилата от врата си и ми подаде касовият бон. Аз го поех и тръгнах напред. Вървях, докато не стигнах входа на блока си. Преди да отворя вратата

  18 февруари. Прекрасното слънце се извисяваше над улиците на Детройт. Седях си изправен до прозореца и гледах през него как лъчите угряваха сградите. Часа наближаваше шест, а в ръката си държах бяла порцеланова чашка, в която имаше вино, вместо кафе. Учудващо то успяваше да ме разсъни повече. Миналият ден работодателят ми ми даде поредната задача. Макар задник от класа ми плащаше добре да си върша работата. Изпълнявах всякакви задачи. Рекет, кражби и дори понякога мокри поръчки в много редки случаи. Този беше един от тях. Той ми каза да елиминирам някакъв си Декър. Дължал пари и искал сега да плати с живота си. Разбира се аз да му го одмъкна. За фон на цялата тая сутрин си бях пуснал по радиото една от старите песни на Елвис Пресли. Караше ме да се успокоявам от предстоящата ми задача. Шефа (същият задник) също ми съобщи, че всяка сутрин Декър се отбивал в бара, който се намирал в един забутан квартал и играл билярд. Допих последните глътки и се запътих към входната врата. Без да с