Posts

Училищен Номад Финал

Image
Паднах на пода и челото ми се тр е сна в дъските. Питър клекна до мен и вдигна главата ми за косата ,  така че очите ни да се изравнят. - Сега ти ще бъдеш последният. Не знаех дали очакваше аплодисментите ми или просто ме лъжеше. Нямах какво да кажа, затова просто му се изплюх в лицето. Сега по лицата и на двама ни имаше кръв. Той обърна глава настрани, след което я върна към мен и последва юмрук  в скулата , който стовари гърба ми на земята. При падането си ножа излезе от корема ми и остана в ръцете на Питър. Болката беше непоносима. Равна на току що отрязано телешко бутче, докато кравата беше още жива. С всяко свое движение кръвта ми си поправяше все повече път към повърхността. Можех само да стоя и да гледам как се навесва над мен в ужасяваща кръвясала усмивка.  Тръпките по гърба ми ме караха да си представям сцената как острието минава през гърлото  ми  и отваря адамовата ми ябълка. Бях готов да се сбогувам с живота си, когато видях Ричард да скача върху него.  Смяташе,
Post a Comment
READ

Училищен Номад 9

Image
  Още с влизането си в този интернат Питър се превърна в добър приятел. Движехме заедно, ядохме заедно, та ние дори живеехме заедно. Бяхме, като братя и мисля, че както той беше благодарен, че има такъв приятел като мен, аз също бях. Беше срамежлив и трудно се сприятеляваше с хора. Лесно беше тормозен от останалите, затова винаги аз влизах в действие да го предпазя.  Интересното нещо при него беше, че е потаен. Не споделяше много за себе си, но дори когато го правеше, не разбираше много за него. Винаги криеше по нещо. Случи се само веднъж, когато влязох в стаята и го видях преведен над бюрото. Пишеше нещо върху лист хартия и беше толкова съсредоточен, че дори не забеляза, че съм в стаята. Когато се доближих до него достатъчно за да надникна прочетох част от поемата, която пишеше. "Толкова си красива, че дори в снежна буря, красотата ти ще бъде видяна..." А на върха на листа беше написано. " За моята Бети " Когато Питър видя сянката ми над него той обърна
Post a Comment
READ

Училищен Номад 8

Image
Можех да го убия. Ръцете ми бяха свити в юмруци, а краката ми се тресяха от адреналин. Майка му застана между нас и щастливо каза. - Добре момчета, ако сте гладни има супа в хладилника. Ричи, да не забравиш да отидеш на училище. Твоята ваканция приключи. Тя говореше така сякаш нищо не се случваше. Все едно идвах всяка сутрин в тях да си пия кафето, вместо да разбера дали най - добрият ми приятел наистина беше жив. - Няма да забравя, Мамо. - отговори той. Тя го целуна по челото и излезе. Настъпи тишина. Дори не знаехме от къде да започнем. - Защо не седнеш, Ден? - каза той. - Защо... - Какво? - отговори той объркано. - Защо не ми каза през цялото това време.... - Не ми позволиха, Ден. Полицията искаше да го оставим в тайна, докато го открият. Вече всичко е наред. Започнах да вървя към него. - Искаш да ми кажеш, че след цялата тази тревога и всичко, което докара с тази лъжа, мога просто ей така да го забравя? Той се изправи на крака. - Казах ти, че нямах избор. - каза той в с
Post a Comment
READ

Училищен Номад 7

Image
Извиках си такси и похарчих последните си няколко долара. Когато слязох от колата тежкият бас на музиката отдавна беше утихнал и наоколо бяха захвърлени салфетки, опаковки от снаксове и преляти чаши. Минах през портата и влязох в къщата. Холът, който беше с размерите на баскетболно игрище, беше обсипан със заспали глупаци. Някои тежко пияни до дупка, а други не бях сигурен дали изобщо бяха живи. Имаше трупове по всевъзможни места от кресла до стълбището до вторият етаж. Започнах да пристъпвам на пръсти, като войник през океан от мини, когато познат глас се чу над мен. - Ден, радвам се, че дойде. - каза Пол. - За какво по - дяволите ме извика!? - Ела горе и ще разбереш. Изкачих стълбите и видях как златното сако изчезва зад една от вратите. Последвах го и се открих в огромна стая с килим от леопардова кожа в средата. Огромно бюро което се простираше пред него със стол. От двете си страни на стаята имаше стотици рафтове пълни с книги за адвокатството, бизнес и криминалн
Post a Comment
READ

Училищен Номад 6

Image
 Не знаех какво означава адреса, към който тайно ме препрати човека, който вече бях сигурен, че е истинският убиец на Ричи. Не знаех, защо ще ме предизвиква по такъв странен начин и защо му е да го прави? Всички си мислеха, че е Том и на практика този човек вече беше победител. Но не можех да мисля за това сега, защото в краката ми лежеше момиче в безсъзнание, което се давеше в собствената си слюнка. - Бети! - изкрещях аз. Клекнах до нея, хванах й рамената и я изправих. Очите й играеха навсякъде и в един момент се концентрира в мен. - Какво се случва...? - каза тя. - Трябва да те изкараме от тук. - не знаех вече дали говорех на нея или се опитвах сам на себе си да си давам команди. Не помогна и това, че и Питър влезе през вратата. - О не, Бети! - изкрещя той и нахлу вътре.  Колената му легнаха на земята и той започна да я гали по лицето с пръсти. Гласа му се пропукваше, а очите му изчезваха в сълзи. В целият си престой в училището никога не го бях виждал да се държи така, к
Post a Comment
READ

Училищен Номад 5

Image
  Мястото на партито се състоеше от голяма къща с преден и заден двор. При подобни размери спокойно можеше да се изиграят две игри на футбол на две различни игрища. Минах през оградата и в рамената ми започнаха да се блъскат всякакви разглезени пикльовци, които си мислеха, че имат топки. Никога не съм познавал Пол директно, но според къщата, изглеждаше на богато хлапе. Започнах да се чудя какво правя тук, тъй като обикновено не присъствах на такива събития. Може би малко отпразнуване на победата нямаше да ми се отрази зле. Използваха улицата пред входа за паркинг, като се бяха стоварили коли от висока класа. Хубави момичета танцуваха върху тях, а момчетата стояха от долу и им се радваха и се молеха токчетата им да не влязат в предното стъкло. Музиката тресеше земята, а с всяка моя стъпка шума се усилваше. Влязох вътре и сякаш златна светкавица ме заслепи при вида на златните мебели, до белите стени, чак до диамантеният полюлей, който висеше от тавана. Вътре имаше близо стот
Post a Comment
READ

Училищен Номад 4

Image
  Не помня нито кога заспах, нито кога легнах, но помня само едно. Събудих се от разтревожения глас на Питър, който ме буташе по - рамото и ми говореше. - Ден, събуди се, моля те. Полицята е тук. Търси теб. Чувах, но не можех да възприема какво се случва. С последни сили станах от леглото, обух спортен панталон върху гащите си и отворих вратата. Пред мен се изправиха двама грамадни мъже в полицейски униформи. Личеше си, че дрехите не бяха ушити за хора с техния размер, защото копчетата на ризата им се мъчеха да не изхвърчат. Носеха от онези смотани полицейски шапки, и не можеше да не ми бъде смешно, защото приличаха на близнаци. - Ти ли си Денис? - каза единият. Гласът му не беше този на човек, а на звяр. - Да, аз съм, какво има? - Ела с нас. Без да си кажем нещо повече последвах двамата към сградата на училището и разбира се, не знам защо се и учудвах - в кабинета на директора. Сякаш преди векове, когато училището е било измислено и някой ученик съгреши е било решено той в
Post a Comment
READ

Училищен Номад 3

Image
  Звездите висяха над нас, като светулки. Чудеха се защо две хлапета стоят на покрива и ги зяпат. С Ричи бяхме подложили ръцете си под главите и небрежно се наслаждавахме на гледката, сякаш имахме цялото време на света. Уви, човек никога не знаеше колко кратко наистина е то, докато вече не е твърде късно. Погледнах към него и сякаш можех да видя отражението на милионите светулки точно в очите му. Той посочи пръста си към тях. - Какво ли мислиш, че има там? - каза той. - Сигурно други задръстеняци, като нас, които се питат същото. - Хах, добре казано, но наистина. - Планети с пясък и камъни. - Аз мисля, че човек може да стигне до тези места. - Но това е скучно! - възмутих се аз. - Кой ще си губи времето за това? - Напротив, вълнуващо е, Ден. Предизвиквам те да го кажеш на Питър. Сигурен съм, че ще бъде много щастлив, бъдещият астронавт да чуе тези думи. Разбира се, че не бих му ги казал. - Може би той някой ден ще стигне до тях. - продължи той. - Това си е мечта! Тогава замъ
Post a Comment
READ