MD Writes

  Самър № 5 Хората ме питат защо пия и винаги отговорите, които ми изникват в главата са два. Първият е защото ми харесва, а вторият… е за него ще трябва да ме опознаете малко повече за да разберете. Замисля ли се за това винаги си сещам за един случай на времето, когато един ден по залез слънце се разхождах по улиците на града. Вървях, докато не се отбих в едно кафене. Настаних се. След което млада сервитьорка ми донесе меню, но аз не го поех, а просто й казах да ми даде една топка сладолед в купичка, защото изгарях от топлина. Тя кимна и влезе вътре. Няколко маси напред през главите на хората проблесна червена рокля последвана от чифт сексапилни женски крака. Косата на момичето бе на къдрици, а устните й бяха сладки и бухнали, като сладък бонбон. Седеше сама. От време на време отпиваше от сламка, която беше навряна в някаква напитка. Сигурно дълго време съм я наблюдавал, защото докато тя се оглеждаше очите й се срещнаха с моите. Усмихна се и пак отпи. Така разменяхме погледи, когато

  Не ме разбирайте погрешно, ежедневието ми преди не беше свързно единствено с чупенето на кости. Работих на няколко места - всичките се оказаха провал. Първо опитах с едно от тези заведения за бързо хранене. Поставиха ме в кухнята да пържа кюфтета и да гледам да не ги препека. Кой да предположи, че когато изсипиш вода върху олио по време на огън можеш да изгориш лицето на някой свой колега? И поради тази моя неволна грешка бях уволнен. Пробвах се и в магазин за хранителни стоки. Нещата вървяха добре, докато един ден не се ядосах и не заблъсках касата в главата на "добродушен" клиент, който двайсет пъти се опитва да избере кои цигари най - много ще му харесат и накрая да ми каже, че няма да ги вземе, защото продавача му се струвал твърде недоверчив! Нима толкова не ме бива в занаятите? Дори не можех да продавам сладоледи по - дяволите! Бях се подпрял на фризера на колелца и той тръгна на долу по улицата и гладате как в следващият момент аз бягам, като луд след него със страха