Училищен Номад Финал
Паднах на пода и челото ми се тр е сна в дъските. Питър клекна до мен и вдигна главата ми за косата , така че очите ни да се изравнят. - Сега ти ще бъдеш последният. Не знаех дали очакваше аплодисментите ми или просто ме лъжеше. Нямах какво да кажа, затова просто му се изплюх в лицето. Сега по лицата и на двама ни имаше кръв. Той обърна глава настрани, след което я върна към мен и последва юмрук в скулата , който стовари гърба ми на земята. При падането си ножа излезе от корема ми и остана в ръцете на Питър. Болката беше непоносима. Равна на току що отрязано телешко бутче, докато кравата беше още жива. С всяко свое движение кръвта ми си поправяше все повече път към повърхността. Можех само да стоя и да гледам как се навесва над мен в ужасяваща кръвясала усмивка. Тръпките по гърба ми ме караха да си представям сцената как острието минава през гърлото ми и отваря адамовата ми ябълка. Бях готов да се сбогувам с живота си, когато видях Ричард да скача върху него. Смяташе,