MD Writes

 Не знаех какво означава адреса, към който тайно ме препрати човека, който вече бях сигурен, че е истинският убиец на Ричи. Не знаех, защо ще ме предизвиква по такъв странен начин и защо му е да го прави? Всички си мислеха, че е Том и на практика този човек вече беше победител. Но не можех да мисля за това сега, защото в краката ми лежеше момиче в безсъзнание, което се давеше в собствената си слюнка. - Бети! - изкрещях аз. Клекнах до нея, хванах й рамената и я изправих. Очите й играеха навсякъде и в един момент се концентрира в мен. - Какво се случва...? - каза тя. - Трябва да те изкараме от тук. - не знаех вече дали говорех на нея или се опитвах сам на себе си да си давам команди. Не помогна и това, че и Питър влезе през вратата. - О не, Бети! - изкрещя той и нахлу вътре.  Колената му легнаха на земята и той започна да я гали по лицето с пръсти. Гласа му се пропукваше, а очите му изчезваха в сълзи. В целият си престой в училището никога не го бях виждал да се държи така, к

  Мястото на партито се състоеше от голяма къща с преден и заден двор. При подобни размери спокойно можеше да се изиграят две игри на футбол на две различни игрища. Минах през оградата и в рамената ми започнаха да се блъскат всякакви разглезени пикльовци, които си мислеха, че имат топки. Никога не съм познавал Пол директно, но според къщата, изглеждаше на богато хлапе. Започнах да се чудя какво правя тук, тъй като обикновено не присъствах на такива събития. Може би малко отпразнуване на победата нямаше да ми се отрази зле. Използваха улицата пред входа за паркинг, като се бяха стоварили коли от висока класа. Хубави момичета танцуваха върху тях, а момчетата стояха от долу и им се радваха и се молеха токчетата им да не влязат в предното стъкло. Музиката тресеше земята, а с всяка моя стъпка шума се усилваше. Влязох вътре и сякаш златна светкавица ме заслепи при вида на златните мебели, до белите стени, чак до диамантеният полюлей, който висеше от тавана. Вътре имаше близо стот