MD Writes

Извиках си такси и похарчих последните си няколко долара. Когато слязох от колата тежкият бас на музиката отдавна беше утихнал и наоколо бяха захвърлени салфетки, опаковки от снаксове и преляти чаши. Минах през портата и влязох в къщата. Холът, който беше с размерите на баскетболно игрище, беше обсипан със заспали глупаци. Някои тежко пияни до дупка, а други не бях сигурен дали изобщо бяха живи. Имаше трупове по всевъзможни места от кресла до стълбището до вторият етаж. Започнах да пристъпвам на пръсти, като войник през океан от мини, когато познат глас се чу над мен. - Ден, радвам се, че дойде. - каза Пол. - За какво по - дяволите ме извика!? - Ела горе и ще разбереш. Изкачих стълбите и видях как златното сако изчезва зад една от вратите. Последвах го и се открих в огромна стая с килим от леопардова кожа в средата. Огромно бюро което се простираше пред него със стол. От двете си страни на стаята имаше стотици рафтове пълни с книги за адвокатството, бизнес и криминалн