МОЕТО МАЛКО БРАТЧЕ (САМЪР)
*Из дневника на Дариус Самър* Детските си години ги прекарах в пансион. Уви, бях наказан от съдбата да израсна без майка и баща. Нямаше кой да ни учи какво да правим и дали беше редно да го правим. Всички бяхме агресивни един към друг и дори гледачките не можеха да ни укротят. Все едно да затвориш лъвове в клетка. Поради тази причина бях много нервно дете и често влизах в боища с някои от връстниците ми. Не, че винаги побеждавах. Нашият дом беше едно малко гето, всички натъпкани в едно общество и неможещи да избягаме едни от други. Разбира се, колкото по - голям ставах, толкова повече интереса ми към момичетата се засилваше. Всеки ден ги наблюдавах с различни очи и по някакъв странен и неразбираем за мен начин им се любувах. Но не знаех как да им привлека вниманието. За това точно в определен час три от дамите, които ми бяха привлекли вниманието ходеха да пушат зад сградата на пансиона. Взех прословудата ми прашка и се скрих в един храст да не ме видят. Наблюдавах как си подаваха ц