MD Writes

Можех да го убия. Ръцете ми бяха свити в юмруци, а краката ми се тресяха от адреналин. Майка му застана между нас и щастливо каза. - Добре момчета, ако сте гладни има супа в хладилника. Ричи, да не забравиш да отидеш на училище. Твоята ваканция приключи. Тя говореше така сякаш нищо не се случваше. Все едно идвах всяка сутрин в тях да си пия кафето, вместо да разбера дали най - добрият ми приятел наистина беше жив. - Няма да забравя, Мамо. - отговори той. Тя го целуна по челото и излезе. Настъпи тишина. Дори не знаехме от къде да започнем. - Защо не седнеш, Ден? - каза той. - Защо... - Какво? - отговори той объркано. - Защо не ми каза през цялото това време.... - Не ми позволиха, Ден. Полицията искаше да го оставим в тайна, докато го открият. Вече всичко е наред. Започнах да вървя към него. - Искаш да ми кажеш, че след цялата тази тревога и всичко, което докара с тази лъжа, мога просто ей така да го забравя? Той се изправи на крака. - Казах ти, че нямах избор. - каза той в с