Училищен Номад 9
Още с влизането си в този интернат Питър се превърна в добър приятел. Движехме заедно, ядохме заедно, та ние дори живеехме заедно. Бяхме, като братя и мисля, че както той беше благодарен, че има такъв приятел като мен, аз също бях. Беше срамежлив и трудно се сприятеляваше с хора. Лесно беше тормозен от останалите, затова винаги аз влизах в действие да го предпазя. Интересното нещо при него беше, че е потаен. Не споделяше много за себе си, но дори когато го правеше, не разбираше много за него. Винаги криеше по нещо. Случи се само веднъж, когато влязох в стаята и го видях преведен над бюрото. Пишеше нещо върху лист хартия и беше толкова съсредоточен, че дори не забеляза, че съм в стаята. Когато се доближих до него достатъчно за да надникна прочетох част от поемата, която пишеше. "Толкова си красива, че дори в снежна буря, красотата ти ще бъде видяна..." А на върха на листа беше написано. " За моята Бети " Когато Питър видя сянката ми над него той обърна